Deja Vu
Офф-топик: по-забавно от квебекчанин, говорещ френски е само англичанин, изговарящ френски думи. А те не като да липсват в този наполовина нормандски език.
Произнасяното като “дежа-ву” на английски понятие е и името на новия албум на Б.Т.Р., който от снощи слушам с удоволствие.
Албумът е съставен от 10 ремиксирани, къде повече, къде по-малко популярни песни на Щурците, ФСБ, Дони, Диана Експрес, Сигнал, Васил Найденов. Преди да излезе албума бях чувал две парчета от него - ‘ХХ век’ и ‘Вкусът на времето’ в концертно изпълнение и бях впечатлен.
Това, което харесвам в този албум е плътния звук. С Б.Т.Р. ме свързва дълга история на симпатия и дългогодишно познанство. Винаги съм твърдял, че именно този плътен звук е нещото, което бих искал да чуя от тях. Държа специално да отбележа изключително осезаемото присъствие на Илиян (барабани) в звуковата картина на този албум. Respect, наистина ме впечатли.
В музикално отношение бих казал, че песните в Deja Vu говорят за зрели музиканти, владеещи изразни похвати далеч над очакванията на жанра. Има мисъл, има емоция. Донякъде противоречиво ми прозвуча тук таме носталгичния звук на някои ритмични секции, но го отдадох на приемствеността в музиката им.
И още веднъж, Наско, Слави, Иван, Киро, Илиан - едно голямо “браво” за това, което сте направили.
официален сайт на Б.Т.Р.