Анна и Милко Георгиеви

От миналия понеделник съм в програмата за плодолечение на д-р Емилова в хотел “Рила” в Боровец. И докато за самата програма и за екипа на д-р Емилова мога да говоря само суперлативи и как наистина помага на хора с различни здравословни проблеми, то в случая на хотел “Рила” бих искал да споделя безумието, което цари в този наследник на Балкантуризма в България.Първото впечатление от Боровец е като да стъпиш в Банско през лятото - прашно, камиони, миризма на изгорели газове, мутроподобни индивиди, безумието Св. Константин до което в момента новия собственик (и как стана така, че не успя държавата да го отнеме?) Феста Холдинг строи басейн, вероятно за да получи 4 звезди. Но самият хотел “Рила” построен точно срещу една от пистите изглежда спокоен и носи някакво усещане за Алпи и подреденост. Докато не се нанесете в него.

Балкантурист е пропил всичко в този хотел. И не визирам компанията, която мисля все още е собственост на някак си символичните Мултигруп, а един дух, едно усещане за късен соц-кич. Сервитьори с мрачно-плачевни физиономии на мъченици се държат с вас сякаш вие сте ги ощетили в няколкото си прераждания назад. Фоайетата са тъмни, регистратурата обикновено не смогва да обслужва потока от туристи и няма чакане под 10 минути. Но истинската изненада идва когато тръгнете да се нанасяте в стаята си. Първото нещо, с което се сблъсквате са асансьорите. Те са по 3 за крило, от които обикновено работи един. Пред тях има перманентно опашка, но по-забавното е, че специалната услуга “незабравимо изживяване - 45 минутен престой на от 8 до 12 души в заседнал асансьор” е част от специалната пакетна цена, която хотела предоставя. За да направи тръпката по-силна, асансьорите се затварят на 2рата секунда, като ако не сте имали късмета да прекъснете единствената фотоклетка, която се намира в долната част на вратата и изисква сериозни систематично усилия за да бъде намерена, то ще получите и специалния подарък на хотела - смазване на крайник. Особено хотела се грижи да насочи тези допълнителни услуги към деца, най-вече такива в детски колички.

Веднъж на етажа, вие се озовавате в коридор с мокет, който рисува с петната си карта на всички хиляди знайни и незнайни туристи, дръзнали да се впуснат в това приключение през годините. Усещането за мръсотия особено добре се вписва в 4-звездната сертификация на хотела, тя вероятно е част от допълнителните атракции, които заведението предлага на уморените от безупречното обслужване клиенти.

Така наречената “централна климатизация” беше няма и тиха през всичките дни, в които температурата даже в Боровец надмина 30 градуса. Затова, спейки на отворени прозорци, сутрините ни започваха в 6 ч. с пристигащите рейсове на служителите на хотела, които работеха на празен ход под прозорците на хотела, ароматизирайки досадно чистия рилски въздух.

След поредното качване на количката на сина ми на ръце, защото асансьорите не работеха, аз поисках да се оплача на мениджъра на хотела. Доколкото разбрах някаква незнайна дама, която играе тази роля, я нямаше. Подадоха ми една дебела тетрадка с бели листа, наречена “книга за оплаквания”, където аз чинно написах всичко, което ме беше раздразнило в последните дни. Това беше преди 4 дни. Аз все още съм в хотела, но някак си не виждам нито нещо от казаното да е поправено, нито някой да се е свързал с мен и, о чудо, представете си, да ми се е извинил. Явно съм бил възприет за агент-диверсант на конкуренцията, злословещ по безупречната организация в този стожер на българския туризъм.

Ще завърша с това как при препълнен хотел, много от чиито гости бяха като нас, млади семейства с деца, в събота вечер имаше…сватба. Нямам против сватбите, не ме разбирайте грешно. Но не такива, които дънят музика над целия комплекс до 1 часа сутринта. Имам спомен, че “тихият час” е най-късно 23, но явно отново не съм в крак с времето си. Ще пропусна язвителните коментари за рустикалната атмосфера от прииждащи местни величия по официални рокли, джапанки и бели чорапи и циганските маанета, но и те внесоха особен силен локален елемент в преживяването. Ще добавя, че сватбата беше на 25 метра от районното управление на МВР, което колчем работи денонощно.

Като споменахме органите на реда, не мога да пропусна и забележителната находка за това кой е съсед на печално известния “Константин Палас” на вече покойния Косьо Самоковеца. Точно зад този класически представител на мутробарока се намира почивната станция на…МВР. Приятно е да знаеш в каква близост органите на реда са следяли за тези престъпни елементи. Показва загриженост и професионализъм.

Бих могъл да напиша за още десетки безумия в тази късно-социалистическа креатура. Но няма да има смисъл. Защото нищо няма да се промени, а глупците, които управляват това безумие ще продължат систематично да унищожават иначе толкова красивото кътче останала природа. Заклевам ви - не ходете там. Не си струва потрошените нерви.

—–

Culus Capitus Delit (лат): Гъз глава затрива (хум.)

This entry was posted on Monday, August 18th, 2008 at 9:09 am and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.