Какво се случи. Поръчах си любимата напоследък салата, част от новото лятно меню. Общо взето, откакто влезе в сила новото меню, си я поръчвам всеки път, като ходя в ресторанта, който за мен е нещо като Стол, защото е на две крачки от офиса. Така че имам “бегла” представа какво трябва да получа в чинията си, като си поръчам тази салатка.

Днес обаче успяха да ме изненадат. В чинията се мъдреха добре покрити с късчета айсберг едва две самотни късчета сушени домати, а на едно местенце даже успях да открия “капчица” от маслиновата паста, която се предполага да има в салатата. За дресинга няма да споменавам нищо, защото точно толкова имаше и в чинията, която ми донесоха. Дотук добре - само неприятна изненада, сигурно готвачът е нов и нещо се е объркал, случва се. Извиках сервитьора, който с голямо и видимо неприкрито отегчение взе чиничта и я занесе в кухнята, до чийто вход по случайност беше нашата маса. И пак по случайност от кухнята се чу коментарът на сервитьора или на готвача - “две доматчета й били малко”… След десетина минути ми върнаха същата чиния, със същата салата, с малко повече маслинова паста.. и пак с двете мизерни, извинявам се за израза, доматчета. Сервитьорът метна пренебрежително чинията на масата и се изниза без да каже поне нещо от рода на “извиняваме се”… или аз малко наивно си мисля, че така би трябвало да се случи?

Извикахме управителката, показахме салатата, разказахме случката и познайте какъв беше отговора - “Ами то момчето е ново, обаче аз съм сигурна, че то не е направило нищо нередно с Вашата салта”… !

Е, кажете ми, бихте ли хапнали нещо от чинията след тази реплика?

И понеже смятам, че единствения начин това да не се случва повече е систематично тези хора да бъдат наказвани, обявявам личен бойкот на Пица Хът. И също така смятам да разкажа на всичките си приятели, за да не стават и те жертва на подобни простотии, които явно не са патент само на родни самоуки ресторантьори…

Не съм самотен пътник.
Планинска вишна
в здрача хладен.

Соин

Балкантурист е пропил всичко в този хотел. И не визирам компанията, която мисля все още е собственост на някак си символичните Мултигруп, а един дух, едно усещане за късен соц-кич. Сервитьори с мрачно-плачевни физиономии на мъченици се държат с вас сякаш вие сте ги ощетили в няколкото си прераждания назад. Фоайетата са тъмни, регистратурата обикновено не смогва да обслужва потока от туристи и няма чакане под 10 минути. Но истинската изненада идва когато тръгнете да се нанасяте в стаята си. Първото нещо, с което се сблъсквате са асансьорите. Те са по 3 за крило, от които обикновено работи един. Пред тях има перманентно опашка, но по-забавното е, че специалната услуга “незабравимо изживяване - 45 минутен престой на от 8 до 12 души в заседнал асансьор” е част от специалната пакетна цена, която хотела предоставя. За да направи тръпката по-силна, асансьорите се затварят на 2рата секунда, като ако не сте имали късмета да прекъснете единствената фотоклетка, която се намира в долната част на вратата и изисква сериозни систематично усилия за да бъде намерена, то ще получите и специалния подарък на хотела - смазване на крайник. Особено хотела се грижи да насочи тези допълнителни услуги към деца, най-вече такива в детски колички.

Веднъж на етажа, вие се озовавате в коридор с мокет, който рисува с петната си карта на всички хиляди знайни и незнайни туристи, дръзнали да се впуснат в това приключение през годините. Усещането за мръсотия особено добре се вписва в 4-звездната сертификация на хотела, тя вероятно е част от допълнителните атракции, които заведението предлага на уморените от безупречното обслужване клиенти.

Така наречената “централна климатизация” беше няма и тиха през всичките дни, в които температурата даже в Боровец надмина 30 градуса. Затова, спейки на отворени прозорци, сутрините ни започваха в 6 ч. с пристигащите рейсове на служителите на хотела, които работеха на празен ход под прозорците на хотела, ароматизирайки досадно чистия рилски въздух.

След поредното качване на количката на сина ми на ръце, защото асансьорите не работеха, аз поисках да се оплача на мениджъра на хотела. Доколкото разбрах някаква незнайна дама, която играе тази роля, я нямаше. Подадоха ми една дебела тетрадка с бели листа, наречена “книга за оплаквания”, където аз чинно написах всичко, което ме беше раздразнило в последните дни. Това беше преди 4 дни. Аз все още съм в хотела, но някак си не виждам нито нещо от казаното да е поправено, нито някой да се е свързал с мен и, о чудо, представете си, да ми се е извинил. Явно съм бил възприет за агент-диверсант на конкуренцията, злословещ по безупречната организация в този стожер на българския туризъм.

Ще завърша с това как при препълнен хотел, много от чиито гости бяха като нас, млади семейства с деца, в събота вечер имаше…сватба. Нямам против сватбите, не ме разбирайте грешно. Но не такива, които дънят музика над целия комплекс до 1 часа сутринта. Имам спомен, че “тихият час” е най-късно 23, но явно отново не съм в крак с времето си. Ще пропусна язвителните коментари за рустикалната атмосфера от прииждащи местни величия по официални рокли, джапанки и бели чорапи и циганските маанета, но и те внесоха особен силен локален елемент в преживяването. Ще добавя, че сватбата беше на 25 метра от районното управление на МВР, което колчем работи денонощно.

Като споменахме органите на реда, не мога да пропусна и забележителната находка за това кой е съсед на печално известния “Константин Палас” на вече покойния Косьо Самоковеца. Точно зад този класически представител на мутробарока се намира почивната станция на…МВР. Приятно е да знаеш в каква близост органите на реда са следяли за тези престъпни елементи. Показва загриженост и професионализъм.

Бих могъл да напиша за още десетки безумия в тази късно-социалистическа креатура. Но няма да има смисъл. Защото нищо няма да се промени, а глупците, които управляват това безумие ще продължат систематично да унищожават иначе толкова красивото кътче останала природа. Заклевам ви - не ходете там. Не си струва потрошените нерви.

—–

Culus Capitus Delit (лат): Гъз глава затрива (хум.)

Song lyrics | Everything lyrics

Произнасяното като “дежа-ву” на английски понятие е и името на новия албум на Б.Т.Р., който от снощи слушам с удоволствие. 

Албумът е съставен от 10 ремиксирани, къде повече, къде по-малко популярни песни на Щурците, ФСБ, Дони, Диана Експрес, Сигнал, Васил Найденов. Преди да излезе албума бях чувал две парчета от него - ‘ХХ век’ и ‘Вкусът на времето’ в концертно изпълнение и бях впечатлен.

Това, което харесвам в този албум е плътния звук. С Б.Т.Р. ме свързва дълга история на симпатия и дългогодишно познанство. Винаги съм твърдял, че именно този плътен звук е нещото, което бих искал да чуя от тях. Държа специално да отбележа изключително осезаемото присъствие на Илиян (барабани) в звуковата картина на този албум. Respect, наистина ме впечатли.
В музикално отношение бих казал, че песните в Deja Vu говорят за зрели музиканти, владеещи изразни похвати далеч над очакванията на жанра. Има мисъл, има емоция. Донякъде противоречиво ми прозвуча тук таме носталгичния звук на някои ритмични секции, но го отдадох на приемствеността в музиката им.

И още веднъж, Наско, Слави, Иван, Киро, Илиан - едно голямо “браво” за това, което сте направили.

официален сайт на Б.Т.Р.

След прекъсването - малко снимки.

Алек:

Снимки от CeBIT (Хановер) и Дубай: